Пътешественици

Разград

,

Разград е малък град в Североизточна България. Разположен е в долината на река Бели Лом, в историко-географската област Лудогорие.
Данни за селище на територията му има още от времето на античните цивилизации.
Отивайки до там специално заради античната крепост Абритус, решихме да разгледаме и неговите забележителности.


В центъра на площад „Възраждане“ се намира Мавзолеят-костница на загиналите руски войни в Руско-турската освободителна война. От 1967 г. е паметник на културата с национално значение. Костите на погребаните в разградските гробища руски войни са пренесени тук през 1978 г. Основният камък е положен на 1 март 1879 г. от княз Авександър Дондуков-Корсаков, открит е на 14 октомври 1880 г. Мавзолеят е построен по проект на австрийския архитект Фридрих Грюнангер, по това време архитект на град Разград.





Там е и Войнишкият паметник на загиналите войници от Разград във войните за национално обединение 1912 – 1918 г. и Отечествената война 1944 – 1945 г., с неговата впечатляваща бронзова скулптура на Свети Георги.








Има много зелени паркове, с интересни скулптури от камък, метал и дърво.





Дори и от цветя! :)






В един от тях се намира и точно уголемено копие на лъвчетата, намерени при разкопките на Абритус.




Известна забележителност на Разград е и Джамията "Ибрахим паша".



Тя е една от най-големите и красиви джамии в нашата страна, втора по големина след джамията в град Шумен и трета - на Балканския полуостров. Изграждането и започва около 1530-1535 г. от български майстори със средства на великия везир-ислямизирания грък Ибрахим паша. След неговата смърт през 1536 г строителството е преустановено и джамията остава недовършена. През 1616 г. това дело завършва Махмуд паша.

Известният турски пътешественик Евлия Челеби при посещението си в града пише: "тази джамия е толкова великолепна, че в Румелия няма друга подобна".



От 1967 г. джамия "Ибрахим паша" е обявена за паметник на културата с национално значение, с архитектурна стойност.









Във вътрешността и има богати оригинални стенописи.

Към настоящия момент обаче джамията, която е обявена за паметник на културата и е включена в каталога на Юнеско, е затворена за посетители и вярващи и от 30 години не е реставрирана.

Легендата разказва, че Ибрахим паша решил да погуби майсторите, за да не построят на друго място такава хубава джамия. Българските майстори разбрали за намеренията на пашата и започнали да правят дървени криле, с които да избягат. Когато крилата им били готови те литнали към Балкана, но тъй като брадвите им били привързани към тях, паднали и загинали.

Вероятно и заради това, в близост до джамията се намира скулптурата на Майстор Манол. Според легендата, той е бил затворен от турците във висока кула, но със сръчните си ръце е успял да изкове криле и да избяга. Затова наричат майстор Манол - Българският Икар.

Друг символ на град Разград е чешма от края на ХIХ век, наричана от населението в този край "Момина чешма". Това е оригинална и изящно изработена чугунена скулптура на девойка в класически стил и е единствената подобна женска фигура в България.

Данните за строежа и са много оскъдни. От сведения на възрастни жители на града, се счита, че е извършен след 1895, около 1898 г. Чешми с такива фигури има в град Мишленице, Полша и в селата Връхник и Долни Логатец в Словения, построени в края на миналия и началото на ХХ-ия век. През 1986 г. е установено, че фигурата е отлята в металургичния завод на град Бланско, Чехословакия от скулпторът-моделчик Павел Ваверка. Предполага се, че за модел е послужила антична статуя от френския музей Лувъра.

Днес скулптурната фигура е поставена върху новоизграден постамент с вградени чучури, на мястото на по-рано съществуваща чешма. През 1967 г. уникалната "Момина чешма" в Разград е включена в списъка на паметниците на културата с национално значение.

В центъра на града се намира и Часовниковата кула. Висока е 26,15 м. и е построена от тревненския майстор уста Тодор Тончев през 1864 г. на мястото на стара кула от XVIII век. Отличава се от другите часовникови кули в страната с дъгообразните си корнизи и купулен покрив, които я приближават до черковната архитектура. Смята се, че часовниковият механизъм и камбаната са от старата кула и дори, че механизмът е направен в България. Вероятно камбаната е донесена от църква като трофей, от времето на австротурските войни.

Разград е осмият град в страната, който се сдобива с часовник върху кула след Пловдив, Пещера, Етрополе, Шумен, Карлово, Берковица и Свищов. Новата разградска часовникова кула е четвъртата по височина в страната.

Обявена е за паметник на културата с национално значение през 1984 г.

Разходката завърши след парче торта :) в стария квартал Вароша.